Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.11.2013 11:25 - Емпатията като вчувстване
Автор: empathymv Категория: Други   
Прочетен: 947 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 02.11.2016 19:01

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 ЕМПАТИЯ

(от гръцки - empatheia или - вчувстване, съчувстване)  - способността на човека да отъждествява, идентифицира един от своите Аз-образи с въображаемия образ на "другото": с образите на другите хора, на живи същества, на неодушевени предмети и дори с линейни и пространствени форми. Емпатията води до промяна на самосъзнанието, което дава възможност да се мисли и действа от позиците на едно ново "Аз".
 Энциклопедический словарь. — М.: Гардарики. Под редакцией А.А. Ивина. 2004.




image


По-нататък в  статията се обръща внимание на факта, че когато в хода на емпатичното преживяване идентифицираме  своето Аз с образите на други хора, животни или неодушевени предмети, ние развиваме своите творчески способности, познавателни възможности и дори можем да постигнем и открием скрити смислови съдържания в тези образи, както и да разширим представите си за себе си, за другите хора и за света.


Природните картини и изкуството ни водят по пътя на умението да съпреживяваме, да се вчувстваме и да развиваме емпатичните си способности. Ето едно от най-прекрасните стихотворения на английския поет Уилям Урдсуърт:

 
ПРЕД ЕДНА КРАСИВА КАРТИНА

Хвала, изкуство, че си съумяло

да хванеш този облак несравним,

да не изпуснеш тъничкия дим

и слънцето, деня с любов огряло,

че няколкото пътници си спряло,

преди гората да ги огради,

и онзи члън над гладките води

на вечна котва там си приковало.

О, душеутешително изкуство,

велико в свойта скромна простота,

готово всичко с радост да приеме!

Ти спираш тук за смъртното ни чувство,

едничък миг от бягащото време

обвит в покоя чист на вечността.

А ето и най-известното стихотворение на поета:

НАРЦИСИ

Самотен като облак пак
аз реех се из небесата,
когато зърнах цял рояк
нарциси, греещи в позлата.
Край езерото, сред гората
във танц с полъхващия вятър.

Безбройни светещи звездици,
като в потрепващ Млечен път,
една несвършваща редица - 
блести на залива брегът.
Аз хиляди видях завчас
с глави, танцуващи в захлас.

и те засенчваха вълните,
а аз като поет трептях
от толкоз радост неприкрита.
И пиех с поглед възхитен
богатството на този ден.
До днес щом легна уморен
или замислен и несретен
те с топъл пламък греят в мен
блажено в самотата светят.
И моето сърце бленува
и с нарцисите пак танцува.

Преводът на "Нарциси" е взет от тук


Стихотворението в изпълнение на английски език в Youtube






Тагове:   изкуство,   емпатия,


Гласувай:
3
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: empathymv
Категория: Други
Прочетен: 22139
Постинги: 19
Коментари: 5
Гласове: 25
Архив
Календар
«  Май, 2018  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031