Прочетен: 1194 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 02.11.2016 19:01
(от гръцки - empatheia или - вчувстване, съчувстване) - способността на човека да отъждествява, идентифицира един от своите Аз-образи с въображаемия образ на "другото": с образите на другите хора, на живи същества, на неодушевени предмети и дори с линейни и пространствени форми. Емпатията води до промяна на самосъзнанието, което дава възможност да се мисли и действа от позиците на едно ново "Аз".
Энциклопедический словарь. — М.: Гардарики. Под редакцией А.А. Ивина. 2004.
По-нататък в статията се обръща внимание на факта, че когато в хода на емпатичното преживяване идентифицираме своето Аз с образите на други хора, животни или неодушевени предмети, ние развиваме своите творчески способности, познавателни възможности и дори можем да постигнем и открием скрити смислови съдържания в тези образи, както и да разширим представите си за себе си, за другите хора и за света.
Природните картини и изкуството ни водят по пътя на умението да съпреживяваме, да се вчувстваме и да развиваме емпатичните си способности. Ето едно от най-прекрасните стихотворения на английския поет Уилям Урдсуърт:
ПРЕД ЕДНА КРАСИВА КАРТИНА
Хвала, изкуство, че си съумяло
да хванеш този облак несравним,
да не изпуснеш тъничкия дим
и слънцето, деня с любов огряло,
че няколкото пътници си спряло,
преди гората да ги огради,
и онзи члън над гладките води
на вечна котва там си приковало.
О, душеутешително изкуство,
велико в свойта скромна простота,
готово всичко с радост да приеме!
Ти спираш тук за смъртното ни чувство,
едничък миг от бягащото време
обвит в покоя чист на вечността.
А ето и най-известното стихотворение на поета:
НАРЦИСИ
Самотен като облак пак
аз реех се из небесата,
когато зърнах цял рояк
нарциси, греещи в позлата.
Край езерото, сред гората
във танц с полъхващия вятър.
Безбройни светещи звездици,
като в потрепващ Млечен път,
една несвършваща редица -
блести на залива брегът.
Аз хиляди видях завчас
с глави, танцуващи в захлас.
и те засенчваха вълните,
а аз като поет трептях
от толкоз радост неприкрита.
И пиех с поглед възхитен
богатството на този ден.
До днес щом легна уморен
или замислен и несретен
те с топъл пламък греят в мен
блажено в самотата светят.
И моето сърце бленува
и с нарцисите пак танцува.
Преводът на "Нарциси" е взет от тук
Стихотворението в изпълнение на английски език в Youtube