Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.12 19:02 - Как хората си обясняват причините за поведението на другите и за своето собствено
Автор: empathymv Категория: Други   
Прочетен: 2890 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 03.12 16:59

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Замислих се наскоро за това - ние с лекота раздаваме обяснения и присъди за поведението и личността на другите хора, осъждаме ги, възхищаваме им се, обиждаме им се, караме се, плачем, обичаме ги, намразваме ги и т.н. и т.н.

Но - най-важното - рядко се замисляме - а не грешим ли в присъдите си, не избързваме ли със заключенията, не изграждаме ли фалшиви конструкции от неверни разсъждения, основаващи се на грешни предпоставки?

Всъщност, как опознаваме другите? Как разбираме техните мотиви и причини за една или друга постъпка, за един или друг вид поведение? Ами своето собствено поведение? Разбираме ли защо постъпваме по един или друг начин? Не се ли самозаблуждаваме? Сигурни ли сме, че самонаблюденията ни са верни, самооценката ни не е фалшива, че имаме уменията и знанията да разсъждаваме за себе си и за другите без предубеждения, без предрасъдъци?

Поразрових се, попрочетох, пооткрих туй онуй из дебрите на психологията и социалната психология и се натъкнах на Атрибутивната теория  (от лат. - attributio - приписване). Тя се стреми да обясни как  се формират нашите впечатления за другите и по какъв начин си обясняваме причините за тяхното поведение. 

В сайта "Психология" определението на понятието атрибуция е: "приписване на социалния обект (човек, група, социална общност) на характеристики, които липсват в процеса на възприемането, не са дадени нагледно на възприемащия"

Според същото определение необходимостта да атрибутираме, да приписваме някакви характеристики на обекта, човека, групата, се обуславя от факта, че чрез акта на наблюдението (на поведението на другия/другите) ние не получаваме достатъчно информация, за да можем адекватно да взаимодействаме с тях и следователно се нуждаем от "доизграждане". ( Вж. А. Я. Психология: тесты, тренинги, словарь, статьи - http://azps.ru/)
Механизмът на това доизграждане, според атрибутивната теория, е следният: индивидът наблюдава поведението на другия човек  като се опира на собствената си познавателна рамка, прави логически извод за намеренията му и накрая му приписва някакви скрити мотиви, които обясняват наблюдаваното поведение.

Корените на теорията се откриват в гещалтпсихологията, а основите на модерната атрибутивна теория полагат Фриц Хайдер, Харолд Кели, Едуард Джоунс и Лий Рос. 

image

Фриц Хайдер

Хайдер разграничава два вида обяснения на поведението на хората:

- вътрешна атрибуция - поведението се обяснява с причини вътре в субекта - с неговите нагласи, личностни черти и предразположения

- външна атрибуция - поведението се обяснява с външни фактори, с влиянието на ситуацията

Но кое определя какъв тип обяснение ще изберем? Три са основните фактори: 
  • консенсус - ако поведението е присъщо на много хора, то най-често то се обяснява със ситуационни мотиви, а ако е нестандартно - с лични, вътрешни мотиви;
  • преднамереност - ако поведението е обмислено, то се обяснява с лични мотиви, ако е необичайно - с външни, ситуационни;
  • последователност - последователното поведение се обяснява с лични мотиви, а единичното - със ситуационни, външни причини
Хайдер обръща внимание и на грешките, които можем да допуснем, когато тълкуваме поведението на другите или нашето собствено. Според него "нашите възприятия за причинно-следствената връзка често са изкривени от нашите нужди и определени когнитивни отклонения".

Най-голямата грешка е, че хората имат склонност да обясняват чуждото поведение с личностните характеристики на човека (вътрешна атрибуция) , а своето - с външни обстоятелства и влияния (външна атрибуция), особено когато резултатите от поведението ни са негативни. 

В статията си "Казуалната атрибуция" Камелия Хаджийска пише:

"Обичайните грешки, които правим в областта на приписването на причини за нещата, са в областта на това, кой за какво е отговорен. Невротичният тип личност е склонен да вижда причините за случващото се в собственото поведение и грешки. Затова постоянно се чувства виновен и напрегнат. Обратният на него тип - психопатния - вижда причините за случващото се извън него - той никога не е виновен - виновни са другите. И в двата случай простото приписване на причини там, където липсват такива, води до големи недоразумения и конфликти - за невротика обикновено са вътрешни, а за психопата - външни".

И продължава: "Въпреки че приписването на причините за нещата е факт, който е с огромна значимост и който постоянно се случва във вътрешния ни мисловен свят, ние много рядко си даваме сметка, че го правим. Защото обикновено го правим несъзнавано. Познавам не малко хора, които са чели книгата на дон Мигел Руис за „Четирите споразумения“ и които много добре знаят, че второто от тях е Не прави предположения. Въпреки това те продължават да правят предположения – постоянно. В дадения случай нямам пред вид че те трябва да престанат да мислят какви са възможните причини дадено нещо да се случва – няма как да престанем да правим това, защото то е начинът да изследваме и опознаваме нещата. Това, което имам пред вид, е да започнат да гледат на предположенията си като на „работни хипотези“, които стават „истини“ едва след като са минали през проверката."

И така - въпросът за начина, по който си обясняваме причините за поведението на другите и за нашето собствено като че ли започва да се прояснява. Ще дълбая още. Засега е важно, че разбрах - може и да греша в преценките си. Трябва да съм по-внимателна. Всички ние трябва да сме по-внимателни и да не се самозалъгваме.

Литература:
  1. А,Я. Психология – http://azps.ru/
  2. Атрибутивни теории - www.referati.org/atributivni-teorii/51135/re
  3. Атрибутивни теории - http://download.pomagalo.com/386163/atributivni+teoriii/?search=25
  4. Социальная психология. Психологические законы поведения человека в социуме
  5. Реферат на тема "Атрибутивна теория". Изготвил: Елица Ангелова - http://download.pomagalo.com/245661/atributivna+teoriya/?search=93
  6. Хаджийска, К., Каузалната атрибуция - http://espirited.com/каузална-атрибуция
  7. Heider, Fr. The Psychology of Interpersonal Relations - https://books.google.bg/books?id=Zh6TDmayL0AC&printsec=frontcover&hl=bg&source=gbs_vpt_reviews#v=onepage&q&f=false
  8.                                       
                                                           image
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
За психологически център Емпатия МВ: Емпатия МВ е психологически център за индивидуално, групово и институционално развитие. Представлява се от Мариола Кьосева и Владимир Дедек – психолози с дългогодишен опит в психологическото консултиране и тренинговото обучение на фирми, институции и частни лица. 
Към сайта на Емпатия МВ: http://www.empatiamv.com
Телефони:
0894 709 596 — Мариола Кьосева
0898 667 341 — Владимир Дедек
Ел. Поща: nie@empatiamv.com








Гласувай:
3
0




Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: empathymv
Категория: Други
Прочетен: 20480
Постинги: 19
Коментари: 5
Гласове: 25
Архив
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031