"Всеки човек има принос за реализацията
или за разрухата на другия човек."
Роналд Лейнг

                                          

Продължавам да разчоплям въпроса за начина, по който си обясняваме поведението на другите, как тълкуваме причините за постъпките им и по какъв начин нашето отношение и това, което приписваме (атрибутираме) на другия, му влияе.

Тук само ще надраскам някои мисли, цитати, въпроси и .... някои отговори

Как си влияем един на друг?

По какъв начин се осъществява влиянието на един човек върху начина, по който се възприема другия човек?

Ясно ли ни е, че не е задължително да сме това, за което ни смятат другите хора?

Когато бях студентка не носех очилата си от суета. Поради това не винаги забелязвах, че се разминавам с колеги, че минавам покрай тях без да ги поздравявам. И когато някой ми каза, че ме смятат за надута, изпаднах в гигантско изумление. Та аз имах по онова време доста ниска самооценка по отношение на външния си вид и способността си да съм привлекателна и интересна за другите! Каква надутост, каква надменност?!

Тогава за първи път се сблъсках с феномена на разминаването: човек може да има една представа за себе си, а другите хора да го възприемат по коренно различен начин. И къде е истината? Кой е прав, кой е крив?

И възниква въпросът - трябва ли да се променим така, че да съответстваме на представите на другите за самите нас?

Това, че някои колеги ме възприемаха като надута и необщителна, ме учуди, но не ме нарани. Бях сигурна, че не съм такава. 

Дали това ми повлия? Дали промених изградения си вече "Аз - образ"? Не, не, не!
Но коригирах поведението си - започнах да нося очилата си, за да виждам другите и да ги поздравявам и така - да променя мнението им за себе си.

В книгата си "Аз и другите" американският психолог Робър Леинг пише, че "осъзнаването на несъответствието между самоидентичността в собствените очи и в очите на другите може да донесе болезнени усещания. "Съществува устойчива  тенденция, пише той, - за поява на чувство за вина, тревога, злоба, които се предизвикват от несъответствието между самоатрибуциите и атрибуциите на другите хора". 

И по-нататък Леинг обяснява, че  в междуличностното общуване всеки човек строи предположения, догадки, прави изводи, вярва, подозира, най-общо е щастлив или пък се измъчва поради собствените си фантазни представи за преживяванията, мотивите и намеренията на другите. Като тук интересното е, че човек ( например човекът Х) фантазира не само за това, което преживява и планира другия (например човекът У), но и за това, което този друг – (Y)  си фантазира за неговите (на Х) преживявания и фантазии.

Накратко, желанието на Леинг е да ни обясни, че когато тълкуваме причините за поведението на другия човек, трябва да внимаваме много, защото нашите квалификации за неговите мотиви и намерения могат да го подтиснат, да му създадат комплекси, да го озлобят, да го вкарат в лудницата дори.

Особено трябва да внимават родителите когато тълкуват и определят причините за поведението на децата си, тъй като могат да повлияят отрицателно за цял живот на развитието и самочувствието им.

Литература:
Лейнг, Р. , Я и другие Узелки. Эксмо-Прес, 2002

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------
За психологически център Емпатия МВ: Емпатия МВ е психологически център за индивидуално, групово и институционално развитие. Представлява се от Мариола Кьосева и Владимир Дедек – психолози с дългогодишен опит в психологическото консултиране и тренинговото обучение на фирми, институции и частни лица. 
Към сайта на Емпатия МВ: http://www.empatiamv.com
Телефони:
0894 709 596 — Мариола Кьосева
0898 667 341 — Владимир Дедек
Ел. Поща: nie@empatiamv.com